"Епитаф"
Текст : Димитър Воев
Музика : Димитър Воев, Васил Гюров и Кирил Манчев
Аранжимент : група "Кале"
сингъл, 1986
Линк за слушане : https://www.youtube.com/watch?v=WYHFpTdXIHY
[C#]Ръката си недей по[A#m]дава
[D#m]защото е пъп[F]чива.
При[C#]личаш ми на сива [A#m]сграда,
[D#m]толкова си ми про[F]тивна.
[A#m]Хей, [F]госпо[C#]жа Не[D#m]щастие, [C#]виждам твойта [F]красота. [A#m]Искам да [F]имаш [C#]власт над [D#m]мен, [C#]моля те, [F]ела! [C]На остри ръбове сме [Am]легнали - [Dm]легло за нашата лю[Е]бов. От [C]твойта смрад светът тре[Am]пери, но аз[Dm]... съм [E]нов. [Am]Бързо оста[E]рявам, от [C]гнус пожъл[Dm]тявам, [C]все ми е ед[E]но. [Am]Брат съм на [E]рибите, [C]които са [Dm]чирози, [C]още по-до[E]бре! [G#]Пейте, развратници, таз тъжна песен,[Cm] [G#]родена от слънцето в устата на змея.[Cm] [G#]В нея аз плача за плъха обесен,[Cm] [Bm]увиснал [C]грозно на [D]полилея.[Bm] (соло) Светът е нещо, о любима, над което аз пикая. И, облекчен от тази нужда, отивам сам във рая. Васо и Киро, моите братя, ще извикам с мен. И там, във рая, ние ще бъдем група-феномен! Пейте, развратници, таз тъжна песен, родена от слънцето в устата на змея. В нея аз плача за плъха обесен, увиснал грозно на полилея
Музика : Димитър Воев, Васил Гюров и Кирил Манчев
Аранжимент : група "Кале"
сингъл, 1986
Линк за слушане : https://www.youtube.com/watch?v=WYHFpTdXIHY
[C#]Ръката си недей по[A#m]дава
[D#m]защото е пъп[F]чива.
При[C#]личаш ми на сива [A#m]сграда,
[D#m]толкова си ми про[F]тивна.
[A#m]Хей, [F]госпо[C#]жа Не[D#m]щастие, [C#]виждам твойта [F]красота. [A#m]Искам да [F]имаш [C#]власт над [D#m]мен, [C#]моля те, [F]ела! [C]На остри ръбове сме [Am]легнали - [Dm]легло за нашата лю[Е]бов. От [C]твойта смрад светът тре[Am]пери, но аз[Dm]... съм [E]нов. [Am]Бързо оста[E]рявам, от [C]гнус пожъл[Dm]тявам, [C]все ми е ед[E]но. [Am]Брат съм на [E]рибите, [C]които са [Dm]чирози, [C]още по-до[E]бре! [G#]Пейте, развратници, таз тъжна песен,[Cm] [G#]родена от слънцето в устата на змея.[Cm] [G#]В нея аз плача за плъха обесен,[Cm] [Bm]увиснал [C]грозно на [D]полилея.[Bm] (соло) Светът е нещо, о любима, над което аз пикая. И, облекчен от тази нужда, отивам сам във рая. Васо и Киро, моите братя, ще извикам с мен. И там, във рая, ние ще бъдем група-феномен! Пейте, развратници, таз тъжна песен, родена от слънцето в устата на змея. В нея аз плача за плъха обесен, увиснал грозно на полилея